Старобългарски речник
еффата 
еффата междум неизм Отворѝ се ꙇ въꙁърѣвъ на нбо въꙁдъхнѫ. ꙇ гла емѹ еффата. еже естъ раꙁвръꙁ сѧ М Мк 7.34 Изч М З А СК Б Гр ἐφφαϑά От арам ефьфата е(въ)фъта