Старобългарски речник
ефремъII 
ефремъ -а м ЛИ Ефрем Сирин [ок. 306—373 г.] — дякон в Ефес, ученик на низибийския епископ Яков; изтъкнат писател и църковен поет. Пр. на 28 януари слⷡ҇о. п҃. п(аранесса) того ж(е блаⷤ҇го ефреⷨ҇) (о б)жств(ене просфорѣ) л҇ о (комькані) Р III 3а 2 слоⷡ҇ о҃ ѳ҃ блаⷤ҇го ефреⷨ҇ Р II 2.16 Изч Р Гр ᾿Εφραίμ От евр ᾿efra҄iim Нвб Ефрем ЛИ Ехрем диал ЛИ СтИл, РЛФИ Срв Ефремен ЛИ Ефремов ФИ Ефременов ФИ СтИл,РЛФИ