Старобългарски речник
ефранта
ефранта
-ꙑ
ж
МИ
Ефрата — старозаветното име на юдейския град Витлеем [Бит 48.7, 35.16; Мих 5.2]. Според някои коментатори тук става дума за племето или планината Ефрем
обѣшта сѩ бѹ їѣковлю ... аште дамь сонъ ома моїма ... доїждеже обрѩштѫ мѣсто гю ... се слꙑшахомъ ѭ въ ефрантѣ ... вьндѣмъ вь село его
СП
131.6
Изч
СП
Гр
᾿Εφραϑά [вар. ᾿Εφρανϑά]
От
евр
’Еfr̄aṭah