Старобългарски речник

ефмерꙗ

ефмерꙗ -ѩ ж Дежурство за извършване на църковна служба бꙑстъ въ дьн рода цѣсѣрѣ юдеска. ꙇере еднъ менемъ ꙁахарѣ. отъ ефмѣрѩ авѣнѧ М Лк 1.5 Изч М А От гр ἐ᾿φημερία ефмѣрꙗ ефімерꙗ Нвб ефимерия църк ОА ДА Срв ефимерий църк ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ