Старобългарски речник
ефесе 
ефесе -е м мн Ефесяни, жители на град Ефес сⷯ прѣдъꙁърѣхъ гѣ. аплъ. ефесеѡмъ. брат въꙁмагаїте о г Е 35б 7 аплъ къ ефесеомъ. братре. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью СЕ 105b 9 Изч Е СЕ Гр [οἱ] ᾿Εφέσιοι