Старобългарски речник
еѹсгнъ 
еѹсгнъ -а м ЛИ Евсигний — войнхристиянин, обезглавен [ок. 362 г.] в Антиохия по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. на 5 август мⷺца авгоⷭ҇ д҃ стаго мⷱка еѹсігна А 151b 6 Изч А Гр Εὐσίγνιος еѹсігнъ