Старобългарски речник
етопьскъ 
етопьскъ -ꙑ прил МИ Етиопски, който се отнася до Етиопия — схващана в тази епоха като област, затворена между Астабора [дн. Atbara] на изток, Астапус [дн. Bahr el–asrek] на югозапад и Нил на запад прведѣте м сѣмо мѫжꙙ жестокꙑ. отъ еѳіѡпьскꙑѧ странꙑ. съ ме да сѣкѫтꙿ  проꙙѧ С 62.9—10 людь етопьсц [етопьст] [οἰ] λαοὶ οἱ Αἰϑίοπες, λαὸς Αἰϑιόπων Етиопци люде етѡпъстї  с (б)ꙑ бꙑшѧ тѹ E 27а 5 далъ есі брашьно людемъ етіопьскомъ СП 73.14 ї се іноплеменьніці  тѹръ. ї люде етіопьсці сі бꙑшѩ тѹ СП 86.4 Изч Е СП С Гр τῶν Αἰϑιόπων еѳіѡпьскъ етіопьскъ етѡпъскъ Нвб етиопски ОА ВА РБЕ етиопский остар ВА