Старобългарски речник
етер 
етер -ꙗ м ЛИ 1. Етерий — архиепископ в Азия [VI в.] мѫжь нѣкто отъ асꙗнꙑ ꙁемьѧ сꙑ. еѳер же нарцамъ епскѹпъскꙑмъ саномъ поьтенъ С 293.23 тъгда ѹбо еѳер въставъ отъ съна.  вдѣн расѫдвъ ... прде въ лаврѫ С 294.18  то ѹвѣдѣвъ еѳер.  прѣѹдвъ сꙙ рее. по стнѣ  нꙑнꙗ камен свꙙто валꙗтъ сꙙ по ꙁем С 294.29 2. Етерий — един от 7–те херсонски епископи, умр. мъченически с Василий, Ефрем и др. по времето на Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 7 март по мноꙁѣ же врѣмен. посъланъ бꙑстъ отъ ерѹсалма еппъ. тамо еѳер менемъ С 539.1—2 Изч С Гр Αἰϑέριος еѳер