Старобългарски речник
етанъ 
етанъ -а м ЛИ Етан — прочут старозаветен мъдрец [3 Цар — 1.31, 1 Пар 2.6], на когото се приписва авторството на псалом 88 от Псалтира слаб раꙁѹмъ о таінꙑхъ етана ілітѣніна СП 88.1 Изч СП Гр Αἰϑάν От евр ’Etān