Старобългарски речник

еръмѹн҄ь

еръмѹн҄ь прил притеж МИ Който се отнася до Хермон, хермонски ѣко роса еръмѹнѣ съходѩштіѣ на горꙑ сонѩ СП 132.3 Изч СП Гр [τοῦ] ᾿Αερμών