Старобългарски речник
еретьскъ 
еретьскъ -ꙑ прил Еретически повелѣ же цѣсарь ѳеѡдос. прт на съборъ  старѣшнамъ еретьскамъ С 201.8—9 Изч С От гр τῶν αἱρέσεων Нвб еретически ОА ВА МлБТР ЕтМл АР БТР РБЕ