Старобългарски речник
ереткъ
ереткъ
-а
м
Еретик, привърженик на еретическо учение
да прѣславьнъ нꙑнꙗ херсоньскꙑ градъ бꙑстъ ... сꙑнꙑ пртворвъ обоѭдѹ несѣкомааго камꙑка. на ереткꙑ на ратьнъѩ
С
543.4
[ ж]е проклънетъ еретка. то [гда] его бъ гъ помлѹетъ
Изч
С
АН
Нвб
еретик
ОА
ВА
АК
Бот
НГер
МлБТР
ЕтМл
АР
ЕтБАН
БТР
РБЕ
