Старобългарски речник
ересь 
ересь - ж Ерес, еретическо учение, отклонение от официалната догма  обрѣте богоборънꙑѧ ерес потопъ дѹшьнꙑ С 191.10 съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен С 188.29 юдескꙑѧ ѹбо подобьнꙑѧ ерес отъвръгошꙙ ꙁобрѣтен С 189.6 Изч С От гр αἵρεσις. ¨ Нвб ерес ОА ВА НГер МлБТР АР ЕтБАН БТР РБЕ