Старобългарски речник
ересь
ересь
-
ж
Ерес, еретическо учение, отклонение от официалната догма
обрѣте богоборънꙑѧ ерес потопъ дѹшьнꙑ
С
191.10
съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен
С
188.29
юдескꙑѧ ѹбо подобьнꙑѧ ерес отъвръгошꙙ ꙁобрѣтен
С
189.6
Изч
С
От
гр
αἵρεσις. ¨
Нвб
ерес
ОА
ВА
НГер
МлБТР
АР
ЕтБАН
БТР
РБЕ