Старобългарски речник
еремон 
еремон -н҄ѧ ж ЛИ Ермиония — дъщеря на ап. Филип [един от 70–те апостоли]. Умр. мъченически ок. 117 г. в Ефес. Пр. на 4 септември мⷺца сепⷠ҇. г҃ стхъ мⷱкъ. въавдѣ.  еремоні А 114c 6—7 Изч А Гр ῾Ερμιόνη