Старобългарски речник
епфанꙗ
епфанꙗ
-
ср
мн
Църковният празник Богоявление [6 януари]
навеере стꙑхъ еффані
СК
146а 14
на ꙋтросъ. стꙑхъ еффані
СК
147b 14
Изч
СК
Гр
τὰ ϑεοφάνεια
еффанꙗ