Старобългарски речник
епскѹпьство 
епскѹпьство -а ср 1. Длъжност на епископ, управител на епископия бѫдѫ днье его малі.  еппъство его прѣім нъ СП 108.8 2. Епископски сан, епископско звание  дръжꙙштѹ тъгда епаршъскꙑ санъ. прведенъ же бꙑстъ людьм на епскѹпьство С 202.17  сце епскѹпьство неволеѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн С 280.16  отътол ѹвѣдѣнъ бꙑстъ родъ їѡановъ  епскѹпьство С 295.6 3. Епископски, епархийски дом въ епскопьствѣ акꙑ въ манастр трѹждааше сꙙ С 280.16 4. Събир. Всички епископи, цялото епископско тяло помѧн гі (в)се епскпъство. правовѣръное СС IIIb 19 Изч СП СС С От гр ἐπισκοπή, ἐπισκοπεῖον Превежда и гр. ἀρχιερωσύνη епскѹпъство Нвб Срв епископство ОА ВА МлБТР АР ЕтБАН РБЕ