Старобългарски речник
епскѹпьскъ
епскѹпьскъ
-ꙑ
прил
Епископски
та прѣмлета по рѧдѹ епскѹпъскꙑ столъ
С
187.22
не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор
С
201.2
смъ вьсѣмъ сце бꙑвъшемъ. въскорѣ съборъ епскѹпъскꙑ конецъ прѧ
С
202.29
мѫжь нѣкто отъ асꙗнꙑ ꙁемьѧ сꙑ. еѳер же нарцамъ епскѹпъскꙑмъ саномъ поьтенъ
С
293.23—24
Изч
С
От
гр
τῆς ἐπισκοπῆς
Превежда и гр.
ἀρχιεπίσκοπος
епскѹпъскъ
Нвб
Срв
епископски
ОА
ВА
МлБТР
АР
ЕтБАН
БТР
РБЕ