Старобългарски речник
епскѹп҄ль 
епскѹп҄ль прил притеж Епископски дьнесь же дъва дьн ста отънелже ꙁдохъ ꙁ града епскѹпьꙗ С 233.15 дна отъ мьн сѫштхъ въ лаодк. вь пскѹп градѣ. слѣдвъш въ слѣдъ го прде въ кесарѭ С 233.1—2 Изч С От гр ἐπισκόπιος, τοῦ ἐπισκόπου епскѹпь пскѹпь Нвб Срв епископски ОА ВА АР ЕтБАН БТР РБЕ