Старобългарски речник
епскѹпꙗ
епскѹпꙗ
-ѩ
ж
Епископски сан, епископство
семѹ ѹбо їѡанѹ божьствънѹѹмѹ. девꙙть лѣтъ въ епскѹп сътворвъшѹ сълѹ сꙙ междѹ сестрꙑ го марѧ ... строт ромѣньскѫ власть ... наꙙ отъшттат съмѫштат семѹ върѫенѫѭ црькъве
С
281.19—20
въ двадесꙙтъно своѧ мѹ връстꙑ лѣто. осмо епскѹпъ поставьнъ бꙑ ... сътвор въ епскѹп десꙙть лѣтъ
С
302.14
Изч
С
От
гр
ἐπισκοπή
Нвб
Срв
епископия
ОА
ВА
МлБТР
АР
ЕтБАН
БТР
РБЕ