Старобългарски речник
епархъ
епархъ
-а
м
Епарх, наместник, управител на област
прдоста же к нмъ неокоръ епархъ ѳеѡфлъ. съ народомъ многомъ
С
136.25
рее епархъ ѳеѡфлъ.лѫкам анѳупатъ посъла да веден бѫдете въ ефесъ
С
137.4
Изч
С
Гр
ἵπαρχος
епархъ
Нвб
епарх
църк
