Старобългарски речник
енохъ
енохъ
-а
м
ЛИ
Енох — старозаветен патриарх, син на Яред [Иаред, т. нар. седми след Адам], заради вярата си и благочестивия си живот бил отнесен от Бога, без да види смъртта [Бит 5.18—24]
ѹправ на вꙑсотѫ. въꙁводꙙ въгодьнка свого енѡха
С
232.10
Изч
С
Гр
᾿Ενώχ
От
евр
ḥanōk
’поучение, учител, просветител’
енѡхъ