Старобългарски речник
еносовъ 
еносовъ прил притеж ЛИ Еносов, на Енос — син на Сит, внук на Адам ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ ... еносовъ М Лк 3.38 Изч М З Гр τοῦ ᾿Ενώς От евр ’Enōš