Старобългарски речник
еннонъ 
еннонъ м МИ Енон — местност в Палестина на западния бряг на река Йордан, южно от Генисаретското езеро бѣ же оанъ кръстѧ вь еннонѣ блꙁъ салмов М Йо 3.23А Изч М А Гр Αἰνών От евр ’Enānān ’извори’ енънонъ