Старобългарски речник
еннонъ
еннонъ
-а
м
МИ
Енон — местност в Палестина на западния бряг на река Йордан, южно от Генисаретското езеро
бѣ же оанъ кръстѧ вь еннонѣ блꙁъ салмов
М
Йо 3.23А
Изч
М
А
Гр
Αἰνών
От
евр
’Enānān
’извори’
енънонъ