Старобългарски речник
енк҄енꙗ 
енк҄енꙗ - ср мн Еврейският празник Обновление, установен през II в. пр. н.е. като възпоминание за очистването на ерусалимския храм след освобождаването на евреите от сирийско господство. Празнуван на 25 кислев, т. е. през м. декември, деня, в който Юда Макавейски е осветил храма бꙑшѧ же тъгда енкенѣ въ ерслмхь. ꙇ ꙁма бѣ М Йо 10.22 Изч М От гр τὰ ἐγκαίνια Нвб Ø