Старобългарски речник
еманъ 
еманъ -а м ЛИ Еман — лице, на което се приписва авторството на псалом 87 от Псалтира, вероятно прочутият старозаветен мъдрец и музикант Еман, син на Зара и внук на Юда [1Пар 25.5; 3 Цар 4.31] слово раꙁѹмьно еманѹ їлтѣнінѹ СП 87.1 Изч СП Гр Αἰμάν От евр Hēmān