Старобългарски речник
еманѹл҄ь 
еманѹл҄ь -ꙗ м ЛИ Емануил — името на Спасителя [месия] у пророк Исай [7.14, 8.8] се дѣва въ рѣвѣ прметъ.  родітъ сна.  нарекѫтъ мѧ емѹ енманѹль А Мт 1.23 Изч А СК Б Гр ᾿Εμμανουήλ От евр ‘Immānū’ēl ’Бог е с нас’ емъманѹлъ енманѹль Нвб Емануил ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Емануилов ФИ СтИл,РЛФИ