Старобългарски речник
елпд 
елпд -ꙗ м ЛИ Елпидий — епископ на Херсон Таврически, умр. мъченически заедно с Василий, Капитон и др. по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 7 март еуген. агаѳодорꙿ. елꙿпд. прѣподобн епп С 538.16  съвꙙꙁавъше стꙑѧ мѫжꙙ. еугеньꙗ. агаѳодора елпдꙗ. жъꙁлмъ  каменмъ влаꙙште побшꙙ С 538.23 Изч С Гр ᾿Ελπίδιος