Старобългарски речник
елсе 
елсе -ꙗ м ЛИ Елисей — пророк в Израилското царство [ок. 850—800 г. пр. н. е.], проповядвал по времето на владетелите Охозия, Иорам, Ииуй, Иоахаз; ученик на пророк Илия [3 Цар 19.16—17, 19—21, 4 Цар 2.1—15 и др.]. Пр. на 14 юни і мъноѕ бѣахѫ прокажен вл пр елсе пророцѣ М Лк 4.27 А СК мⷺца юⷩ г҃і҃ стаго пррка елсеа А 146b 21 ꙇ врѣждаѭщѧѩ водꙑ . пр елсѣ солѭ ꙇцѣль СЕ 6b 10 Срв. СЕ20b 18  послѹшъствотъ м словѹ лсе пророкъ глаголꙙ о сомантѣнꙑн С 283.25 Изч М А СК СЕ С Гр ᾿Ελισαῖος ᾿Ελισσαῖος ᾿Ελισαιέ От евр ’Elīšā, ’Ēliāšā ’Бог помогна, Бог спасение’ елсѣ лсе елісе елсеі Нвб Елисей ЛИ НГер СтИл,РЛФИ Срв Елисеев ФИ Елисейски ФИ СтИл,РЛФИ Елисейна МИ СтИл,РЛФИ