Старобългарски речник
елньскъ 
елньскъ -ꙑ прил 1. Елински, гръцки бѣ же  напсане напсано надъ нмъ. кънгам елнъскам  рмъскам. ꙇ еврескам М Лк 23.38 З А СК еда въ расѣане елнъско хоштетъ т ꙇ ѹт ельлнꙑ М Йо 7.35 ꙗкоже ѹдт сꙙ елнъскꙑмъ флософомъ. крьстьꙗньстѣ мѫдрост  трьпѣню С 105.21 2. Езически с корене скопат елнъска трѣбшта С 357.18 мѹже пршꙿдшѹ.  вдѣвъшѹ елнъскѫѭ обьдръжꙙштѫѭ прѣльсть. наꙙ ѹт градъскꙑѧ мѫжꙙ С 535.9 ꙁбꙑвьш елнъскꙑѧ. на съраꙁѹмѣн прѣславьнѣ събꙑвꙿшхъ сꙙ о нею. прдошꙙ тѣхъ вдц.  славьꙗхѫ о всѣхъ ба С 569.1 Изч М З А СК С От гр ῾Ελληνικός, τῶν ῾Ελλήνων Нвб елински ОА ВА МлБТР АР ЕтБАН БТР РБЕ