Старобългарски речник
елакмъ 
елакмъ -а м ЛИ Елиаким — един от прадедите на Христос авіѹдъ же роді елакіма. елакмъ же роді аꙁара А Мт 1.13 Изч А СК Гр ᾿Ελιακίμ От евр ’Elyaqīm ’този, когото Бог укрепва’ алакмъ