Старобългарски речник
елеѵс
елеѵс
-ꙗ
м
ЛИ
Елевсий — защитник на арианството на Втория вселенски [Първи цариградски] събор през 381 г
събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ. бѣаше же вьсѣхъ р. отъ аревꙑ же македонꙙ странꙑ. елеус марканъ ламѱаьскꙑ
С
201.16
Изч
С
Гр
᾿Ελεύσιος
