Старобългарски речник
елеоньскъ
елеоньскъ
-ꙑ
прил
МИ
Елеонски, който се отнася до Елеон
ꙇ егда прблж сѧ въ ерслмъ. ꙇ прде въ втфаћѭ. къ горѣ елеоньсцѣ. тъгда с посъла дъва ѹенка своѣ
М
Мт 21.1
ЗI,
А, СК. Срв. Мк 11.1
М
З
ꙇ шедъ де по обꙑаю въ горѫ елеонъскѫ
М
Лк 22.39
З
і шедъ на горѫ елеонъскѫѭ. помол сѧ вееръ трщ
СЕ
46b 24
М
З
А
СК
СЕ
Гр
τῶν ἐλαιῶν
елоньскъ
елеонъскъ