Старобългарски речник
елеонъ 
елеонъ м неизм МИ Елеон — планина край Ерусалим ꙇ бꙑстъ ѣко прблжт сѧ въ втъфаћѭ  втанѭ. къ горѣ нарцаемѣ елеонъ. посъла дъва ѹенкъ свохъ М Лк 19.29 З ноштѭ въдварѣаше сѧ сходѧ въ горѣ нарцаемѣ елеонъ М Лк 21.37 Изч М З Гр ᾿Ελαιῶν