Старобългарски речник
елеонъ
елеонъ
м
неизм
МИ
Елеон — планина край Ерусалим
ꙇ бꙑстъ ѣко прблжт сѧ въ втъфаћѭ втанѭ. къ горѣ нарцаемѣ елеонъ. посъла дъва ѹенкъ свохъ
М
Лк 19.29
З
ноштѭ въдварѣаше сѧ сходѧ въ горѣ нарцаемѣ елеонъ
М
Лк 21.37
Изч
М
З
Гр
᾿Ελαιῶν