Старобългарски речник
екатерна 
екатерна -ꙑ ж ЛИ Екатерина — християнка от царски род, родом от Александрия, обезглавена [ок. 306 г.] вероятно по времето на имп. Максенций [306—312 г.]. Пр. на 24 ноември мⷺца ноѩⷠ ҃ е҃. стъѩ мⷱцѧ екатернꙑ А 127b 8 Изч А Гр Αἰκατερίνη Нвб Екатерина ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Екатерин м ЛИ СтИл, РЛФИ