Старобългарски речник
еꙁек҄ꙗ 
еꙁек҄ꙗ -ѩ м ЛИ Езекия — старозаветен юдейски цар [715—687 г. пр. н.е.], син на Ахаз, един от прадедите на Христос ахаꙁь же роді еꙁекіѭ. еꙁекіѣ же роді манасѭ А Мт 1.9, 10 СК нктоже того мрѣжь гонеꙁнѫ ... н еꙁекꙗ же слъꙁам въꙁврат съмрьт нарѣ С 238.23 Изч А СК С Гр ᾿Εζεκίας От евр Ḥizqiyyāh, ̣Hizqıyyāhū, ̣Jẹ̌hizqi҄yyahū ’този, когото Яхве подкрепя’. ’този, когото Яхве подкрепя’ еꙁекіѣ Нвб Езекия ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Езекиев ФИ Изикил ЛИ Изекилов ЛИ Изикилов ФИ СтИл,РЛФИ