Старобългарски речник
евта 
евта -ꙗ м ЛИ Йефтай [Иефтай] — старозаветен съдия, син на Галаад [Съд гл. 11 и 12] постгнетъ бо мѧ (...) вѣст дѣѫща лѣта ѡ(...) нѣ.  ѡ вараацѣ же  ѡ сам(..) нѣ  евта Е 8а 1 Изч Е Гр ᾿Ιεφϑάε