Старобългарски речник
евстат 
евстат -ꙗ м ЛИ 1. Евстатий Плакида — римски пълководец при имп. Траян, хвърлен в пещ от имп. Адриан [ок. 126 г.]. Пр. на 20 септември мⷺца сепⷠ ҃. стъхъ мⷱкъ евстатіа  женꙑ его А 120b 16 мⷰѣ (к) стаго ев(ьс)татꙗ СК 130b 4—5 к҃ стрстъ стꙑхъ мкⷱъ. евстатїю Е 35а 15 ѡбещнкъ бвъ славѣ его евъстате Е 35б 3 2. Евстатий — мъченик заедно с Поликарп и Евангел [епоха неизвестна]. Пр. на 7 юли мⷺца юⷧ стъⷯ мⷱкъ еѹстата полѵкарпа.  еѹваѣѣ.  нѣхъ А 150b 1 Изч А СК Е Гр Εὐστάϑιος евъстат евъстате еѹстатъ Нвб Евстати ЛИ Евстатий ЛИ СтИл, РЛФИ Срв Евстатиев ФИ Евстаки диал ЛИ СтИл,РЛФИ