Старобългарски речник
еверовъ 
еверовъ прил притеж от ЛИ Еверов, на Евер — един от прадедите на Христос снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. іосфовъ ... фале(к)овъ. еверовъ М Лк 3.35 Изч М З Гр τοῦ ῎Εβερ От евр ЛИ ’Ēber