Старобългарски речник
евдокс 
евдокс -ꙗ м ЛИ Евдоксий — християнин, умр. мъченически заедно със Зенон и др. в Армения [Мала Азия] по времето на имп. Диоклециан [284—305 г. ]. Пр. на 6 септември мⷺца сепⷠ҇ е стааго мⷱка евдоксіа. хартона А 115c 2 Изч А Гр Εὐδόξιος Нвб Евдо̀ксий СтИл,РЛФИ Срв Евдоксѝя ж СтИл,РЛФИ