Старобългарски речник

еванг҄ель

еванг҄ель -ꙗ ср 1. Блага вест [учението на Исус Христос] прде съ въ галлеѭ. проповѣдаѩ еванћле цствꙇѣ бжѣ М Мк 1.14 З проповѣдте еванћле вьсе твар М Мк 16.15А могѫщомѹ же ѹкрѣпт вꙑ по еванглю моемѹ Е 4б 5 дажд емѹ слꙑшат. прѣстое евћле твое СЕ 32а 11 въстѫпаетъ вь плесньц. въ ѹготованое евћле мрѹ СЕ 97а 15  дъва десꙙт  осмь лѣтъ сътворхъ потаѧ хрстосово еуагг҄ел С 227.15 гда же л вь еуагг҄елѧ вьꙁьрѣхъ.  доїхⷣ ⷪъсего дьн. шестꙑ бо бѣ  онъ  сь С 430.7 2. Новозаветната свещена книга, съдържаща повествование за живота и учението на Исус Христос [евангелие от Матей, Марко, Лука и Йоан] главꙑ еваньћелѣ еже отъ ꙇоана М Йо 133а 1 евⷢ҇а. ѿ҇ маⷴ҇ Е 36а 17 сьде стое евћле СЕ 37b 2 ꙇ лобъжетъ еваћле СЕ 96а 6—7 по томь же еже е въпсано въ ста евнћльѣ К 2а 7 нъ да вдмъ по томь. то глагол҄етъ свꙙто еуаг҄ел С 330.10 3. Откъс от евангелието, който се чете при богослужение е(в)ћлⷺ҇. въскрⷭ҇ѣнаа ѹтрънѣа. недⷧ҇ѣнаа А 153b 11 евⷸ҇а н(а) ѹтрⷩ҇ьц въ пⷥранⷦ гдскъ  А 158а 1 щ тоѧжде ѿ҇ полꙋ. ътенꙗ ѿ҇ евⷢ҇а ві. на ꙋтрьні. стаго птъка СК 99а 13 еванг҄ель ꙁборьно ἄπρακος Изборно евангелие, апракос еваггеле ꙁборное съ бм(ъ). тⷨо А 1.1—2 М З А СК Б ЗП О У Е СЕ К С МЛ От гр εὐαγγέλιον Превежда и гр. εὐαγγελιστής еваньћеле еѵагг҄ел еванћеле еѵаг҄ел еѵагг҄елꙗ Нвб евангелие ОА ВА НТ АК НГер ЕтМл АР МлБТР РБЕ евангеле, вангелѐ, вангѐльо, вангѐль диал ЕтБАН вангѐли ДА Срв Евангелѝя ЛИ Евангел м ЛИ Евангелина ж ЛИ СтИл,РЛФИ