Старобългарски речник
дѫбь 
дѫбь -ꙗ ср събир Дървета аште л кто мѣнтъ дѫб малааго манастꙑра. же пр пѫт стъ. то да вѣстъ ꙗкоже то молтвам бꙑстъ блаженааго савꙑ С 301.14—15 прсно ꙁеленꙑмъ дѫбмъ веселꙙшта сꙙ С 429.28 ꙇ въꙁьрѣвъ глааше вждѫ кꙑ. ѣко д(...) (дѫбе, Ягич, с. 61, бел. под линия) вждѫ ходѧштѧ З Мк 8.24 Изч З С Гр δένδρα дѫб Нвб дъбье диал Дюв Срв Дъбие МИ ГХ,МИМ Дабье МИ Дубье МИ ЙЗах,Кюст Дабье МИ Дабяни МИ АМС,Мак. код