Старобългарски речник
дѣтѣль 
дѣтѣль - ж 1. Дело, постъпка, поведение  блгв вно се ... да беꙁ вьсѣкоѩ непрѣꙁннꙑ дѣтѣл. пѭщее. славмъ тѧ СЕ 14b 6 нъ ъто хоштете мі даті. ꙇ аꙁъ вамь прѣдамь і. понеже бестѹдънаѣ дръꙁостъ събꙑстъ сѧ. ꙇ дѣтѣль съконьа сѧ К 5b 18 2. Действие, дейност, деяние прогънавꙑ вꙿсѧ недѫгꙑ. словомь твомь. ꙇ всѭ дѣтѣль вражѭ СЕ 25b 24 вь дѣло съконьаваѭштꙙ. повелѣнмъ дѣтѣл . побѣдоѭ. ѹстрон С 463.30 Съдействие. ꙇ ост вꙿсѧ нꙑ. дѣтѣлѭ стааго твоего дха СЕ 62b 23—24 добра, –ꙗ дѣтѣль, благаꙗ дѣтѣль εὐεργεσία, ἀρετή [вар. εὐαρέστησις] Благодеяние ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші. ꙇ слѣпꙑѩ творіші проꙁьрѣті. ꙇ на многа юдеса такова творіт. ꙁа тꙑ лі добрꙑѩ дѣтѣлі сьѩ мъꙁдꙑ въꙁдаеші емѹ К 4b 4—5 н аште  м҃ ѧꙁꙑц довьлѣт бꙑшꙙ толікѫ добрѫ дѣтѣль мѫжь вьспѣт С 82.27 того дѣльма велѧ ьст мѣахѫ отъ цѣсара. мент сѫште вьсѣм ꙁа добрѫ дѣтѣль С 85.3—4 вдꙙ себе отъ многꙑ благꙑѧ дѣтѣл мѫжа  правьднааго жтꙗ на мноꙁѣ прогонма С 514.20—21 отт помꙑсл. дного го оставт мѫжаѭшта сꙙ.  крѣпꙙшта въ благꙑѧ дѣтѣл подвꙁѣхъ С 548.13 подобтъ сѧ добрѣ дѣтѣл ꙁълоба Х II Аа 11—12 СЕ К С Х Гр πρᾶξις ἐνέργεια δωρεά προδοσία Нвб Срв [добро]детел книж ОА ВА РБЕ