Старобългарски речник

дѣтщь

дѣтщь -а м Малко дете, детенце комѹ ѹподоблѭ родось. подобенъ естъ дѣтщемъ сѣдѣштемъ. на тръжштхъ М Мт 11.16 З аще комѹ ѹмьретъ дѣтщь некръщенъ. ꙁа лѣность. в҃. лѣта да покаетꙿ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 9 ꙗко се мат ꙙдолюба. подавъш съсъ младеньцѹ. веселтъ сꙙ дѣтштꙋ првлаꙙштѹ мꙙкъкѫ пштѫ млѣка С 312.4 вънеꙁаапъ влъкъ пршедъ обрѣте повръженъ дѣтшть ...  въсхꙑтвъ  отде С 43.19 М З СЕ С Гр παιδίον παῖς κόρη дѣтшть Нвб детище ’голямо и неприятно дете’ остар НГер БТР