Старобългарски речник
дѣлꙗ 
дѣлꙗ задлог род За обстоятелствени отношения: заради, поради, за. 1. За означаване на цел и предназначение на действието сѫбота лка дѣлѣ бꙑстъ. а не лкъ сѫботъ дѣлѣ СК Мк 2.27 раꙁѹмѣ же народъ многъ отъ юде ꙗко тѹ естъ.  прдошꙙ не іса дѣлѣ тъкмо нъ да  лаꙁора вдтъ СК 12.9 2. За означаване на причина масломъ главꙑ м не помаꙁа. а с муромь ноѕѣ м помаꙁа. гоже дѣлꙗ глаголѫ т. отъпѹштаѭтъ сꙙ грѣс  мноꙁ С 395.15 подоба вѣроват ꙗко ѹмьрѣ.  ꙗко погребенъ бꙑстъ.  ꙗко въста.  то вьсе врагъ дѣлꙗ бꙑваатъ С 439.28 прсꙙꙁ къ пльт мое ѹмрьтвѣвъш васъ дѣлꙗ. нъ не погрѫꙁвъше сꙙ. отъ сьмрьтнааго тьлѣньꙗ С 503.30 сего [того] дѣлꙗ διὰ τοῦτο, τούτου χάριν Затова, заради това нъ ѡ ловѣе аште сего дѣлꙗ не хоштеш прт на покаꙗꙁнъ. ꙗко ловѣкъ стъ попъ грѣшьнъ. то  не кръст сꙙ С 361.23  въ штѹжде странѣ сꙑ.  не мѣѧ ловѣьскꙑ помошт. н ꙁастѫпа. сего дѣлꙗ кротость мѣаше.  сьмѣрен С 365.4  хотꙙште покаꙁат.  прѣдъ смъ льстьца сѫшта.  до гроба ꙁълъ продлъжаѭтъ. того дѣлꙗ скорѣ въста. да не рекѫтъ сълъга  ѹкраденъ бꙑстъ С 443.21 вдѣшꙙ гробъ тъгда тъштъ тѣла. того рад въꙁꙙ камꙑ. того дѣлꙗ  трѫсъ бꙑстъ. да въспрꙙнѫтъ  подвгнѫтъ сꙙ С 444.30 СК С Гр διά χάριν ὑπέρ κατά дѣлѣ Вж. при дѣльма Нвб