Старобългарски речник
дѣльнкъ 
дѣльнкъ -а м Работилница [прен.] сце блѫднц вѣрьно та въ дѹш. дѣл҄нца (погр. вм. дѣлꙿнцѣ, Север., с. 392, бел. под линия) молꙙшт съ сльꙁам. ѹждаахѫ сꙙ вьс трьпѣню сѹсовѹ С 392.22 фарсе же ꙁъвавꙑ го на обѣдъ. та въ дѹшьнѣѣмь с дѣльнцѣ хѹльнꙑ ковааше на нь мꙑсл С 392.28 Изч С Гр ἐργαστήριον дѣлꙿнца Нвб Срв делник ’работен ден’ ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР БТР РБЕ ДА