Старобългарски речник
дѣломѣрьнъ 
дѣломѣрьнъ -ꙑ прил ѫже дѣломѣрьно σχοινίον κληροδοσίας Въже, което служи за измерване; мярка за дължина і по жрѣбію раꙁдѣл імъ ꙁемѭ. ѫжемь дѣломѣрьнꙑмъ СП 77.55 Изч СП Нвб Срв дял и мерен