Старобългарски речник
дѣло 
дѣло -дѣлесе ср 1. Работа, занимание, служба ꙇ давъ рабомъ свомъ властъ  комѹжъдо дѣло свое. ꙇ вратьнкѹ повелѣ да бьдтъ М Мк 13.34 З ꙁіде лкъ на дѣло свое.  на дѣланьѣ своѣ до веера СП 103.23 нѣсмъ праꙁденъ аꙁъ но дѣло мамъ С 172.4 Служебно задължение. въ то врѣмꙙ ѹпраꙁнвъ сꙙ отъ дѣла цра. прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑка ѧꙁꙑка (!) на гръескъ С 144.24 2. Постъпка, проява, дело вьсѣ же дѣла своѣ творѧтъ да вдм бѫдѫтъ лвкꙑ М Мт 23.5 ЗI А ї поѹѫ сѩ во вьсѣхъ дѣлѣхъ твоіхъ СП 76.13 не доволно м бѫдетꙿ врѣмѧ. да всѣ съповѣдѣ. беꙁаконꙿнаѣ дѣла  вещ Р II 3.14 Обикн. мн.Система от постъпки, линия на поведение, разбирания; дела. мьнѣ подобаатъ дѣлат дѣла посълавъшааго мѧ М Йо 9.4 З А не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ Е 4а 9 да не въꙁглѭтъ ѹста моѣ дѣлъ лвъ СП 16.4 въꙁвѣстіте въ ѩꙁꙑцѣхъ дѣла его СП 104.1 с дѣла въ стнѫ бесьмрьтьнаго сѫтъ. а не сьмрьтьна С 473.25 3. Резултат от някакво действие се естъ дѣло бже. да вѣрѹѹте въ тъ. егоже посъла онъ М Йо 6.29 З А аꙁъ прославхъ тѧ на ꙁем. дѣло съвръшхъ. еже далъ ес мьнѣ да сътворѭ М Йо 17.4 З А СК ѣко огнемь не обнѹѭщемь сѧ. ꙇматъ скѹст дѣло твое. въ страшънꙑ.  трепетънꙑ день сѫда СЕ 88b 24 не твомъ л благовѣштенмъ дѣло послѣдьствова С 249.11 рее не бѫд кꙿ семѹ отъ тебе плода вь вѣкꙑ.  дѣло вь слѣдъ дѣаше.  тѹ аб смокꙑ сьхнѣаше С 345.9—10 понеже ѹбо  велко дѣло бѣѣше.  велкѫ славѫ отъ многꙑхъ мѣаше С 371.15 4. Изделие, произведение он же прнесош емꙋ пѣнꙁь. іс же гла мъ то е дѣло се.  напсане СК Мт 22.20 їдол ѩꙁкъ съребрън ї ꙁлат. дѣла рѫкъ ль СП 113.12 Срв. СП134.15 докол прѣобдш бж трьпѣн.  протвш сꙙ богѹ. богꙑ лъже. менънꙑѧ поставлѣѧ. же сѫтъ дѣла рѫкѹ ловѣьскѹ. отъ камен  отъ дрѣва творен С 49.26 не сътворте себѣ капштъ. н покланѣте сꙙ дѣломъ рѫкъ вашхъ С 262.29 Творение, създание.  дѣла рѫкѹ твоею сѫтъ неса СП 101.26 дѣла рѫкѹ твоею їстіна ї сѫдъ СП 110.7 5. Като нареч. дѣломь, дѣлесемь, дѣлꙑ ед мн ἐν ἔργῳ, πράξει На дело, чрез делата си, делом она же рѣсте емѹ. ѣже о сѣ наꙁарѣннѣ. ꙇже бꙑстъ мѫжъ пркъ сленъ. дѣломъ  словомь М Лк 24.19 З А вждѫ отрокꙑ простомъ ѧꙁꙑкомь  дѣлесемь. пѣснь цѣсарѹ творꙙштꙙ С 333.2 нѣстъ мо дѣло οὐκ ἔστιν ἐμὸν τὸ ἔργον Не е моя работа въꙁьрѣвъ же велкꙑ антон на юношѫ. глагола водꙙштмъ . нѣстъ се мо дѣло С 171.21 на дѣло За нещо, което е осъществено — на дело ꙇ ѹкрѣп  на дѣло твохъ ꙁаповѣде СЕ 74а 21—22  прошенье на дѣло првест.  аб прдетъ въ манастꙑрь самъ блаженꙑ патрк еппъ С 561.13 беꙁ дѣла ἄπρακτος Бездеен, пасивен беꙁ дѣла ѹбо бъⷭі небо. кꙑсправленью неъст К 10а 16 ѹдесьно дѣло ϑαυματούργημα Чудо схъ ѹдесънꙑхъ дѣлесъ вьꙁлюбьне. бож дѣло вдѣвъ. въскръсенꙗ не отъмешт сꙙ С 317.27 благаꙗ дѣлеса ἀρετή Добродетелно поведение толко же алꙿъбоѭ  благꙑм дѣлꙑ. поспѣшвъ. ьстьнъ ав сꙙ  ѹгодьнъ бѹ С 514.10—11 ꙁт на дѣло εἰς ἔργον ἄγομαι Осъществя се вдꙙ прореен сво на дѣло съшедъше ...  сь вѣрънꙑм покланꙗтъ сꙙ дѹхомь С 321.21—22 т на дѣло σχολάζω τῇ γεωργίᾳ Залавям се за работа дѣте на дѣло есе онꙑ нвꙑ протвѫ не копанꙑ остаѭтъ С 37.21—22 добро дѣло δικαίωμα Праведно дело, праведна постъпка аште бо і тъмѫ ꙇмамъ добрꙑхъ дѣлъ. гнѣвъ же дръжімъ К 9b 15—16 непрꙗꙁнно дѣло τὸ πονηρόν, ἡ πονηρὰ προαίρησις Злодеяние нъ вьсе стъ далъ въ рѫцѣ мо ... како могѫ аꙁъ сътворт непрꙗꙁнно се дѣло. т съгрѣшт прѣдъ богомь С 366.8 сѫштѫѭ блѫдьнцѫ не въꙁъва блѫднцеѭ нъ женоѭ. кротъко бесѣдѹѧ съкрꙑ непрꙗꙁнна дѣлесе мꙙ. т обьште стьствѹ нарее мꙙ С 394.18 ходт по дѣлес ποιέω κατὰ τὸ ἔργον Подражавам на някого, следвам пътя, примера му вьсѣ ѹбо елко аште рекѫтъ вамъ блюст. съблюдате  творте . по дѣломъ же хъ не ход[]те. глѭтъ бо  не творѧтъ М Мт 23.3 ЗI А М З А СК ЗП О Е СП СС СЕ К С ЗЛ Х Р Гр ἔργον πρᾶγμα πρᾶξις δρᾶμα πραγματεία ἐργασία ἐνέργεια ἐργαστήριον ϑαῦμα γράμμα ἁμάρτημα προαίρησις δικαίωμα εἰκών σῶμα Нвб дело, дяло ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА