Старобългарски речник
дѣлат
дѣлат
-дѣлаѭ
-дѣлаш
несв
1. Работя, трудя се
шесть денъ естъ вь нѧже достотъ дѣлат
М
Лк 13.14
З
А
СК
ѧдо д дьнесь дѣлат вь вноградѣ моемъ
М
Мт 21.28
ЗI
ѹблаж бьдѧща. дѣлаѭща. съпѧща. въстаѭща
СЕ
94b 11
нъ пае д вь вьсь. дѣлаѧ жв благодарьствꙙ бога
С
169.26
2. Обработвам земята
градьць малъ на брѣꙁѣ сьтворвъ. тъ вь рѣдъкꙑѧ асꙑ дьн дѣлаѧ. отъ того крьмлѫ себѣ мѣаше
С
519.6—7
ꙇꙁгънана бꙑста с породънꙑѧ пштꙙ. дѣлат ꙁемьѭ рѫкама свома
С
9.19
пае же ште растѣѣше страхъ ... ꙗкоже мъ нвꙑ дѣлат пешт сꙙ вьсѣмь садомь нвънꙑмъ сѣтмъ
С
40.21
Произвеждам нещо, като обработвам земята.
дѣлате не брашъно гꙑблѭштее. нъ брашъно прѣбꙑваѭштее въ жвотѣ вѣьнѣемъ
М
Йо 6.27
З
А
осѫжденъ бꙑстъ трьнь трьн вльець дѣлат
С
484.1
3. Строя, градя, изграждам нещо
съ же градъ дѣланъ бꙑст(ь на ѹб)ѣжїще на спсене ї на жꙁнь бльгаромъ
В
цьркꙑ сꙙтааго оана дѣлана пауломь хартофлаѯомь
П1
дѣлаѩ
м
ед
οἰκοδόμος
Човек, който гради, зида; зидар
водѫ отъ потока въꙁносꙙ варꙙ дѣлаѭштмъ работаѧ мъ въ камен. въ прокꙑхъ слѹжьбахъ ꙁъданꙗ
С
248.2
4. Изпълнявам, извършвам нещо
то сътвормъ да дѣлаемъ дѣла бжѣ
М
Йо 6.28
З
А
мьнѣ подобаатъ дѣлат дѣла посълавъшааго мѧ
М
Йо 9.4
З
А
вьсѣкъ бо дѣлаѩ ꙁъла ненавдтъ свѣта. ꙇ не прходтъ къ свѣтѹ
М
Йо 3.20А
того рад ꙁбъра вꙑ. сѫдъ вьсь сво въ рѫцѣ ваш прѣдастъ. да въ правъдѫ сѫдте. а не бесправьдꙗ дѣлате
С
267.24
дѣлаѭще беꙁаконь [неправьдѫ]
[οἱ] ἐργαζόμενοι τὴν ἀνομίαν
Грешниците, неправедниците; тези, които правят или причиняват зло
тогда сповѣмь мъ. ѣко нколже ꙁнахъ васъ. отдѣте отъ мене дѣлаѭще беꙁаконе
М
Мт 7.23
З
ѹслꙑші бже гласъ моі ... покрꙑ мѩ отъ сонъма ꙁълобвꙑхъ. ї отъ множьства дѣлаѭщіхъ неправьдѫ
СП
63.3
дѣлат о [емь]
ἐργάζομαι ἔν [τινι]
Влагам в търговия [пари, капитал]
шедъ же премꙑ. д҃. таланътъ дѣла о нхъ. ꙇ пробрѣте дрѹгѫѭ д҃ талантъ
М
Мт 25.16
З
А
СК
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
БН
В
П1
Гр
ἐργάζομαι
πράσσω
γεωργέω
οἰκοδομέω
Нвб
дялам, делам
’правя
извършвам’
диал
ВА
ЕтМл
ДА